Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.10.2011 12:13 - БЪЛГАРИЯ В СЪВРЕМЕННИТЕ СЪЮЗИ НА ЕВРОПА
Автор: vladkoivanov Категория: Политика   
Прочетен: 4307 Коментари: 1 Гласове:
1

Последна промяна: 24.03.2012 21:08


image

СЪДЪРЖАНИЕ
ВЪВЕДЕНИЕ
Глава първа. БЪЛГАРИЯ В ЕВРОПА МЕЖДУ
ИНТЕГРАЦИЯТА И ДЕЗИНТЕГРАЦИЯТА
§ 1. Дезинтеграцията в Европа в първата половина на ХХ век
§ 2. Интеграцията в Западна Европа по
времето на Студената война
§ 3. Раждането на ЕС като икономически, валутен
и политически съюз на 27 държави (1991-2011 г.)
§ 4. Договорът от Лисабон
§ 5. България в евроинтеграционния процес.
Членство в ЕС
Глава втора. ПРАВНИ И ИНСТИТУЦИОНАЛНИ
КОНСТРУКЦИИ В МОДЕЛА И УПРАВЛЕНИЕТО
НА ЕС
§ 1. Общностни, национални и правни
фундаменти на ЕС
§ 2 . Достижения на ЕС в сферата на
външната политика, сигурността и отбраната
§ 3. Сътрудничество в политическата сфера на
Третия стълб - промени в Договора от Лисабон
§ 4. Стратегиите за сигурност на ЕС
Глава трета. БЪЛГАРИЯ В ЕПОХАТА НА
ИДЕОЛОГИЧЕСКА И ВОЕННА КОНФРОНТАЦИЯ
СЛЕД ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА
§1. Студената война като форма на съревнование
и управление на света
§2. Източна Европа под влиянието на СССР.
Варшавски договор
§3. Доминация на САЩ в Западна Европа.
Управление на сигурността чрез НАТО
§4. Проектът за стратегическа доктрина на НАТО
и новият курс на САЩ
§5. Западноевропейският съюз (ЗЕС), НАТО
и европейската сигурност
§6. Геополитическа преориентация на България
след 10 ноември 1989 г. Членство в НАТО
Глава четвърта. РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ В
ЗОНАТА НА ШЕНГЕНСКАТА СИГУРНОСТ
§ 1. Шенгенска общност и шенгенска сигурност - създаване,
развитие, правни актове, понятия и държави членове
§ 2. Връзка между Шенгенското законодателство и ПЕС
§ 3. Основни проблеми в пространството на
свобода, сигурност и правов ред
§ 4. Преминаване на външните граници на Шенген
§ 5. Шенгенската сигурност като съвкупност от
компенсиращи мерки
§ 6. Подготовка, кандидатстване и ред
за оценка на държавите, кандидатстващи за Шенген
§ 7. Национални мерки за достигане на
техническите критерии на Шенген
§ 8. Трудностите за България към Шенген
с общностен и национален характер
§ 9. Промените между Азия, Африка и Европа към 2011 г. -
стратегическо предизвикателство и алтернатива за Шенген

Въведение
В края на 20 век съдбата даде изключителен шанс на България. Тя загърби тоталитаризма със солидно, събрано накуп национално богатство, образован, тъсещ свобода и реализация народ. За пръв път не се допуснаха кръвопролития за промяна на държавните граници и социалния ред. Надеждата, че прогресът на бившите диктатури Гърция, Испания и Португалия ще се повтори и тук не бе лишена от основания. Още по-забележителна се оказа възможността за членство в НАТО, ЕС и Шенген. Историята ни даде  шанс да излезем от една изчерпана историческа орбита в благоприятна среда с плавен геополитически завой.
Това, което не разбраха българите и техните водачи, е че дори най-хуманните и безметежни общности като ЕС са арена на съревнование. А големи съревнования се печелят от задружни тимове и държавници от всички нива, обединени от вдъхновяващи цели за целокупния народ без оглед на цветовете, поколенията, прослойките и професиите. Ние избрахме водачи на прехода, които разколебаха нацията, нямаха капацитета да оценят историята, ситуацията и да формират нова мисия за българите. Това направиха чехите, унгарците и дори сърбите и живеещите в Косово и Македония.
През юли 2011г. посланикът на САЩ в България заяви по повод парламентарния дебат относно сферата за сигурност: „Знаем, че няма едно единствено решение на всички проблеми”. Това дава основания да повторим, че науката,  нейните изследвания и изводи водят да потвърждаване или отхвърляне на решения, свързани с господстващи теории, съюзи, системи, институции. Настоящата разработка е пример за трудния път към формулиране на факторите на промяната и насочването на българите към решения, които ги правят достойни граждани на ЕС.
Методология на изследването.
В разработката се прави опит за съчетаване на хронологичния и тематичния исторически метод, който позволява да се следи ходът на световните събития и делото на няколко поколения в Европа за да се открояват и анализират възловите моменти в които се преплита името и сигурността на България. Сравнителният и критичен анализ на правни актове, събития, трудове и мнения е обобщен от множество позиции, наложени от големите съюзи, които са инструмент за стратегическо влияние и управление на световните процеси.
Целта на разработката е търсене на съвместимост, сигурност и синергия за българите и България в съюзите на границата между Европа и Азия. Тя е предназначена за ръководните служители от МВР и сферата за сигурност. Дебатът по нея, приемането и отхвърлянето на застъпените тези може да ускори намирането на оптимален модел за сигурност, правов и обществен ред в унисон със задълженията към ЕС, НАТО и Шенген. Съчинението изхожда от тезата, че националният модел няма да заработи макар и буквално преписан, балансиран в логична правна рамка и подкрепен от световна сила. Той трябва да бъде подкрепен от българите, да създава българи и национални водачи на България.
Обект на анализа е сложното битие на света и България в съюзите на 20 и 21 век, историческите, геополитическите, икономическите, правните и управленските предпоставки за съвременното и бъдещото състояние на българите в Европа.
Предмет на разработката са противоречивите характеристики на обстоятелствата, общностите и тенденциите в Евразия. Централно място в изследването е отделено на Варшавския договор, НАТО, ЕС и Шенген, като организационни фактори за националния просперитет или загуба на перспектива. Критичните оценки към националното водачество не са самоцел, те са насочени към укрепване на националната независимост и прагматичното преосмисляне на съюзническите задължения в сферата за сигурност, обществен ред, контрол на границите и правосъдието.
В изследването са използвани утвърдените в науката две основни групи методи: за събиране на емпирична информация и за обработка на събраната информация. Сравненията между съюзите, техните правни и управленски системи, епохите и последиците за България формират асоциациите за бъдещето. Повествованието и изводите са улеснени (но, вероятно и натоварени с пристрастия), поради личното участие на автора като експерт в тези процеси. Материята е консултирана от водещи специалисти по история, ЕС, Шенген и НАТО.
Обективността на анализа се поддържа чрез гледна точка, отстояща на достатъчно разстояние от центровете на световна власт и се прави опит тя да бъде София. Целта е за в бъдеще да се избегне нехармоничното, триумфално и в крайна сметка катастрофално включване на България в чужди орбити и стратегии. Ние трябва да формираме собствен пластичен модел в центъра на кръстопътните Балкани, който да ни прави търсен партньор а не инструмент за временно ползване, както е бивало до сега. Това се отнася за всички сфери, които водят до оцеляване, прогрес и водачество в региона -  икономика, политика, вътрешен ред, правосъдие, демография, комуникации, природни дадености и най вече за тяхното съчетаване въз основа на национален консенсус и общоприети ориентири с историческо значение за всички българи.
Важно място се отделя на правото на ЕС и шенгенското законодателство, принципите на функциониране на НАТО и техните най-нови стратегии. Сравнителният анализ обхваща и алтернативните организации с евразийски измерения и мястото на неоосмонизма в Турция. Тази глобална система от скачени съдове заплита възел от противоречия, който управляващият елит на България за сега не вижда и не може да разсече самостоятелно. Поради това българският народ се отрича от него с всички негативни последици – отрича се и държавата, което произвежда деструктивни демографски и миграционни процеси.
Горното, като исторически резултат е достатъчен повод да се отнесем аналитично, критично и прагматично към всички организации, теории и триумфални настроения около нас. Имаме достатъчно факти:
1.    Четирите националноосвободителни войни през 20 век не сбъднаха мечтите на българите, подклаждани от Великите сили;
2.    Епохата на Студената война постави България на Желязната завеса без да бъдат питани българите. След това те бяха уличени в престъпления и им бе внушена обща вина;
3.    Дилемите около членството в НАТО, ЕС и Шенген показват, че националният елит сам се определя като неконструктивен, зависим, често некомпетентен. Поради това българите не се обединяват около една градивна идея за държавност през 21 век. Това дезориентира хората и ги нарежда на последните места по стандарти сред новите съюзници;
4.    Противоречията сред съюзниците не се преосмислят в духа на новите реалности в Евразия, ислямските революции и критичните анализи на големите теоретици на Америка, послания отправени от дейци като Робърт Гейтс, Реджеп Ердоган, Владимир Путин, Владимир Костов и пр. Възгледите в Европа имат национални а не общностни приоритети въпреки декларациите.
Световните сили винаги са били и ще бъдат значим фактор по отношение на кръстопътна България. Но българите не могат да чакат и да обвиняват никого. Правилата на всяко партньорство включват и непрекъснато съревнование за водещи позиции. Огромният исторически шанс не е пропилян. И той е в гения на българите, местоположението на България, цивилизационните граници и волята да убедим партньорите, че нашата национална мисия има светло бъдеще, което укрепва и техните позиции. Това ни прави уникални и ценни за съюзниците и всички световни сили, които ще търсят партньорства през 21 век. Не се нуждаем от раболепни лидери без познания и качества, които ходят по чуждите дворове, прехласват се от чужди постижения и търсят някой, който да ги експериментира тук, сякаш нямаме славни исторически достижения, достойни учени, държавници, генерали, архитекти и строители. Това обърква българите повече от един век. Градежът, инвестициите, проектите и новата култура имат смисъл само ако започнат на нашата земя от самите нас. Това, че сме в ЕС само по себе си не носи нищо - съдбата на българите трябва да се следва и гради от самите тях.
Критерият за държавност и ефективно управление е в качествата на институциите. Те трябва да формират системни свойства, които обединяват хармонично един народ от много прослойки, политически цветове, исторически интерпретации, симпатии към велики сили и етноси. Да гарантират сигурни физически граници, да поддържат линия на духовен живот с миналите, настоящите и бъдещите поколения, да се вълнуват, подкрепят и привличат частта от нацията, която е извън пределите на държавата. Държавата трябва да се превърне в основно благо от което произтичат всички други блага за целокупния народ и всяка личност.
Разработката стига до един плахо споделян в науката  фундаментален извод за българите, базиран и на достигнатото национално прозрение. Ние сме народ от забележителни и борещи се индивиди, способен да оцелее и при най-жестоки обстоятелства. Но ние понякога сме разочароващ отбор, който трудно следва обща посока, дори когато историята ни показва какво трябва да направим заедно. Това не е друго освен внушен отвън и забъркван вътре самоунищожителен инстинкт, който пречи да се конструира национален гръбнак, да се избират стратегически водачи, да се издигат национални ориентири изхождащи от митовете на Азия и стигащи с вдъхновението си Брюксел. Този начин на мислене е нещо много мащабно и велико, способно да се конкурира с древната история на китайците и великите завоевания на англосаксонците. Това е самата истина - с членството в ЕС и НАТО българите де факто са в духовния и геополитически ареал на всички водещи световни цивилизации със собствен щрих в противоречията на Евразия. Тази древна историческа линия не може да се прекъсне от заговорници, вредители и клакьори. Но може периодично да вгорчава живота на нацията, чрез фарисеите и византийците сред нас и в нас. Когато имаме гордо изправена държава на българите, тогава ще имаме и повече гордо изправени полицаи, лекари, съдии, преподаватели и духовни пастири, които не са инертни, неспособни и подозирани в корупция. Защото служителите правят толкова  държавата, колкото държавата дава височина, посока и поведение на служителите и гражданите си. Те трябва да знаят, че светът отвъд границите е прекрасен, но само Родината е извор на автентичност. Другото, макар да изглежда добре е форма на робство, преформатиране и загуба на ориентири. Следователно, където и да са, българите трябва да работят и за родината си, а тя за тях.
Изводите напълно се отнасят и за правните системи, които налагат на България определено поведение, видно от критичните доклади на ЕС, изявленията на американските посланици и неудовлетворението на българите. Естествено, днес не може да има легитимни организации без устойчиви правни конструкции. България трябва да се развива в рамката на правото на ЕС и поетите съюзнически задължения в НАТО и Шенген. Но правото е само една от сферите на социума и следователно може да бъде само един от инструментите за управление и една гледна точка при анализа. Установяването на принципите на върховенството на закона в една държава далеч не е дело само на правосъдното ведомство. Много по-важни са възпитанието, ценностната система и изконните идеали на хората, които преходите с помощта на външни сили често разрушават за да бъде наложен поредният „цивилизационен избор”.
През 21 век ще има големи и разрушителни промени. Но те ще родят великите идеи, космическите и научните открития, ще създадат нова история, забележителни водачи и нови исторически роли. Следователно, основната хипотеза за бъдещото управление на националната сигурност на България трябва да се търси преди всичко в уникални самостоятелни модели, съчетани с членство в проспериращи континентални и световни организации. Защитата на традиционните европейски ценности на Балканите като Християнството и отстояване на националната идентичност трябва да бъдат фундамент на всяка национална доктрина, стратегия или закон. Въпреки всичко древната отсечка от историята на българите не трябва да се пренебрегва. Членството в ЕС е безценно достояние на нацията. Но без да бъдем българи – наследници на големите цивилизации на Евразия е безсмислено да водим какъвто и да било по-нататъшен дебат за бъдещето. Защото големите събития за Европа са дошли и ще дойдат от Азия.
В този труд много факти, фактори и имена се преповтарят и застъпват. Това е така, защото в опцията на Варшавския договор, НАТО, ЕС и Шенген те имат различни места, значение и тежест. Всичко това със сигурност е потенциал за синергия, но за това са необходими ясни национални приоритети, управленски гений, сговор и консолидираща воля. Разработката не може да даде категорични отговори на проблемите. Тя трябва да се възприеме като научна интерпретация, която подлежи на критична оценка, обогатяване и развитие от ръководните служители на МВР и сферата за сигурност, съобразно направлението на дейност и променящата се обстановка.  Изразяваме непреклонен оптимизъм, че на прекрасната ни плодородна и кръстопътна земя огромното движение на ресурси между Азия и Европа ще създаде нашия рай, който трябва да бъде опазен за поколенията. Към него българите не случайно тръгват от древния Имеон с познанията на великите цивилизации на арийците, кодирани в името България.
В първото десетилетие на 21 век светът не се разви по идеите на оптимистите и теоретиците. Но България вече е в два мощни съюза (НАТО и ЕС) и може да участва в избора на посока за бъдещето. Трите „С” /съвместимост, сигурност и синергия/ са трите основни категории, чиято динамика ще направи българите самодостатъчна нация, търсена и уважавана като съюзник в идващите неспокойни времена.

Все пак какво искаме да кажем с тази разработка? Това, че оцеляването на индивида се базира на солидни гени, личноста се формира чрез целенасочено обучение и означава начин на мислене, полетът през висините на щастието създава неповторимата  индивидуалност.  Но между тях и традициите, държавите,  съюзите и епохите в които битуват човеците има една сложна органична зависимост, която българските водачи трябва да видят.  Американската мечта съществува, защото е построила  САЩ за американците. Българите не могат да имат друга по-възвишена идея, освен да строят България за себе си, независимо от съюзите в които членуват.

 

Можете да посетите и интернет сайтът ми - владко-иванов.eu



Гласувай:
1



1. анонимен - клише!
12.11.2011 12:27
nellyta написа:
"Това, че сме в ЕС само по себе си не носи нищо - съдбата на българите трябва да се следва и гради от самите тях." -Това е така, съдбата ни трябва да се гради от самите нас, но уви това някак си още не се получава ... Ние сме тези, които трябва да използваме възможността, за да бъдем напълно и изцяло свободни и както е казал Толкин - "Докато сме живи, ще се надяваме" ... за едно по-добро бъдеще на България ! ! !

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: vladkoivanov
Категория: Политика
Прочетен: 53990
Постинги: 8
Коментари: 11
Гласове: 10
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031